-
ТЕМА8.2.1. ПОСТКОЛОНИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И БАЛКАНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
-
SUBJECTPOSTCOLONIAL APPROACHES: THEORETICAL ASPECTS AND BALKAN DIMENSIONS
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата
-
ЛЕКТОРПроф. дн Николай Аретов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILnaretov@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0898 973765
-
ХОРАРИУМ30 часа
-
АНОТАЦИЯ
Лекционният курс цели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIX и XX в.
Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за „център“ и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера. -
ПРОГРАМА1. Национална литература. Литературен канон. Механизми на изграждане2. Динамика на процесите. Включване и изключване3. Българската култура и проблемът за нейното дефиниране през 19, 20 и 21 в. Статут и обхват на фолклора (народната култура) и нейния обхват4. Литература и книжнина5. Доминиращи и потиснати гласове в българската словесност. Допустимо и недопустимо6. Песни за народа и песни за душата7. Неканонични автори от предосвобожденския период.8. Теодосий Икономов и Васил Попович9. Лявата култура през първата половина на 20 в.10. Промените след края на Втората световна война11. Литература на несъгласието, дисиденти, политически емигранти12. Случаят Асен Христофоров13. Промените след падането на Берлинската стена14. Дискусии върху актуални явления в балканските култури15. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
-
ЛИТЕРАТУРААнтитоталитарната литература. Ред. колегия. В. Чернокожев, Б. Кунчев, Е. Сугарев. С.: Изд. център Б. Пенев, 2009.Аретов, Н.Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994, 214 с. (2 допълнено изд. С.: Кралица Маб, 2007, 376 с.)Аретов, Н.Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век. С.: Кралица Маб, 2006.Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009.Аретов, Н. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011.
-
-
ТЕМА8.2.2. НЕПУБЛИКУВАНИ ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ – ПРОЧИТИ, АДАПТАЦИЯ, КОМЕНТАР И ИЗДАВАНЕ
-
SUBJECTUNPUBLISHED TEXTS OF BULGARIAN WRITERS – READINGS, ADAPTATION, COMMENTANDISSUE
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)
-
ЛЕКТОРПроф. дн Николай Аретов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILnaretov@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0898 973765
-
ХОРАРИУМ30 часа
-
АНОТАЦИЯ
Лекционният курс се основава на представата за сложната йерархична структура на литературата. В центъра ѝ стои т.н. „канон“, около него са разположени различни публикувани текстове и явления (популярни, маргинални или практически непознати), а в периферията остават непубликуваните текстове.
Вниманието е съсредоточено върху непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
Курсът предполага познаване на българската литература от XIX и XX в. и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози -
ПРОГРАМА1. Национална литература. Литературен канон. Механизми на изграждане2. Динамика на процесите. Включване и изключване3. Българската култура и проблемът за нейното дефиниране през 19, 20 и 21 в. Статут и обхват на фолклора (народната култура) и нейния обхват4. Литература и книжнина5. Доминиращи и потиснати гласове в българската словесност. Допустимо и недопустимо6. Песни за народа и песни за душата7. Неканонични автори от предосвобожденския период.8. Теодосий Икономов и Васил Попович9. Лявата култура през първата половина на 20 в.10. Промените след края на Втората световна война11. Литература на несъгласието, дисиденти, политически емигранти12. Случаят Асен Христофоров13. Промените след падането на Берлинската стена14. Дискусии върху актуални явления в балканските култури15. Дискусии върху актуални явления в балканските култури
-
ЛИТЕРАТУРААнтитоталитарната литература. Ред. колегия. В. Чернокожев, Б. Кунчев, Е. Сугарев. С.: Изд. център Б. Пенев, 2009.Аретов, Н.Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994, 214 с. (2 допълнено изд. С.: Кралица Маб, 2007, 376 с.)Аретов, Н.Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век. С.: Кралица Маб, 2006.Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009.Аретов, Н. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011.
-
-
ТЕМА8.2.3. РУСКА ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОНИМИКА
-
SUBJECTRUSSIAN LITERARY ANTHROPONYMY
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Руска литература)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Сравнително литературознание“
-
ЛЕКТОРдоц. д-р Радослава Илчева
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILrilcheva@abv.bg
-
ТЕЛЕФОН0887 393900
-
ХОРАРИУМ15 часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕСъбеседване
-
АНОТАЦИЯ
Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.
-
ПРОГРАМА1. Терминологичен апарат. Базова библиография. Антропонимиката като наука.2. Теории за името. Функции на имената. Произход и еволюция. Име и табу. Универсални антропонимични практики – принципи при наричането, тайни и предпазни имена. Двойни имена. Име и инициация. Значение на имената.3. Българският именник като основа за реконструиране на дохристиянския славянски антропонимикон. Структура и специфика.4. Руската антропонимия в диахронен и синхронен разрез. Особености и динамика на руското име. История на руското име – лично, бащино, фамилия. Двойни имена. Династически имена.5. Руска литературна антропонимия. Ракурси: имена на писатели, псевдоними, имена на литературни герои.
- Псевдоними. Дефиниция и правен аспект на понятието. Псевдонимът като културологичен феномен. Историко-социални аспекти. Възможни причини за избор на псевдоним. Псевдоним и родово име. Класификация на псевдонимите. Псевдонимите в руската литература. Куриози с псевдонимите.
- Имената на литературните герои. Етапи в теорията за името на литературния персонаж. Топосът име през вековете. Класифи
-
-
ТЕМА8.2.4. ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ – ПРОЕКЦИИ И РЕТРОСПЕКЦИИ
-
SUBJECTLITERARY MYTHS – PROJECTIONS AND RETROSPECTIONS
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Сравнително литературознание“
-
ЛЕКТОРдоц. д-р Радослава Илчева
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILrilcheva@abv.bg
-
ТЕЛЕФОН0887 393900
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕСъбеседване
-
АНОТАЦИЯ
Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).
-
ПРОГРАМА1. Цели и задачи на програмата. Основен терминологичен аппарат. Митовете – ретроспекция и проекция. Анахронизъм ли са митовете в модерната епоха? Сакрално и профанно.2. Митологията като свят на първообразите и материя на духовността. Мит и митология. Митологичното мислене. Митологично и историческо време. Мит и ритуал. Синкретизъм на митологията.3. Традиционни и нови митове – сходства и различия. Традиционният (етно-религиозен) мит в концепцията на М. Елиаде и неговите последователи (Ф. Селие, Ж. Рие, колектива на «Речник на литературните митове» и др.). Функции на мита. Класификация на етнорелигиозните митове. Митологичните актанти. Културен герой.4. Мястото на литературните митове в групата на новите митове. Класификация на литературните митове (Ф. Селие). Спецификата на политико-героичните митове в разработките на Н. Ферие-Каверивиер, А. Дабезие, М. Билан, Ф. Селие. Сближавания и разминавания с политическите митове.5. Политическите митове на модерната епоха. Митология – история. Митология – идеология. Митология – литература.6. Митотворчеството на руските монархисти и републиканци. Руският XVIII в. като исторически фон, «хранителна среда» и генератор на политико-героичния мит. Географските декори на мита. Петербургският мит и руската култура.7. Политико-героичният мит за Петър Велики. Фактори, спомогнали за митологизацията. Реалната биография на владетеля и двойственият й прочит. Парадоксите на Просвещението. Монархическата институция и митът. Ретроспективи, перспективи и аналози на Петровския мит.8. Колективният Петровски текст на официалната руска литература от XVIII в. като основа на «позлатения мит» за Петър Велики. Образът на императора в творчеството на съвременници и потомци в първо и второ поколения. Принципи на деификацията. Кризата на митологичния наратив и нейното преодоляване.9. Паметникът на Петър Велики (Медният Конник) в Петербург или бронзовият кумир на Русия. Медният прототип. История. и митология на Медния Конник. Паметникът като култов обект.10. Монархическият анти-мит или Императорът Антихрист.11. Републиканският мит на руската литература. Моделирането на «златния век» на руската държавност в идеологията на декабристите. Причини за провала на мита. Митологизация на митотворците.12. Политическата митология на ХХ век. Метаморфозите на мита за Петър Велики. Митологизация, демитологизация и ремитологизация на руския, съветския и постсъветския държавник. Митът и антимитът за Сталин.13. Митотворчеството на Бялата емиграция. От Петър Първи до Пьотр Врангел. Митът за Галиполи.
-
-
ТЕМА8.2.5. ТЕКСТОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ
-
SUBJECTTEXTUAL CRITICISM OF SLAVONIC MANUSCRIPTS
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Стара българска литература"
-
ЛЕКТОРпроф. дн Анисава Милтенова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILamiltenova@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0886 617889
-
ХОРАРИУМ15 лекционни часа
-
АНОТАЦИЯ
Курсът включва както основни, така и специализирани познания по дисциплината „текстология“, като дава практически познания за промените, настъпили в текстовете в резултат на тяхното преписване през Х—ХVІІІ век и коментирането на тези промени във връзка с историята на текстовете. Дават се насоки за датиране на преводните текстове, за тяхното авторство, както и за определяне на тяхното съдържание като литературни паметници. Правят се заключения относно възможността за реконструкция на текста и се проследява естеството на настъпилите промени. Курсът има за цел да запознае докторантите с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.
-
ANNOTATION
The course of lectures and practical exercises includes both basic and specialized knowledge in the discipline “Textual criticism”, giving practical knowledge about changes in the texts as a result of their transcription in 10th—17th centuries, analysis and comment on these changes in relation to the history of the texts. Give guidelines for dating translated texts for their authorship, and to determine their content as literary sources. Collation and comparison of manuscript evidence and their grouping into families (recensions) to explore the transmission. Conclusions are drawn about the possibility of reconstruction of the text and monitored the nature of changes occurred and recensions. The course aims to acquaint doctoral students with the principles of text-criticism and critical publications and to give a basic understanding of the terminology in medieval Slavonic tradition
-
ПРОГРАМА1. Предмет, задачи и развой на текстологията; текстология, археография и кодикология2. Творба и текст; предаване на текста чрез преписи-свидетели; типични грешки, глоси и интерполации в текста3. Текстологическо проучване на етапите в историята на текста; коментар на разночетенията и техните варианти4. Текстологическо проучване на преводните текстове: установяване на източниците, времето и мястото на превода5. Изследване на текст по един препис; протограф, антиграф и апограф; Изследване на авторски текст; датировка и атрибуция на текста.6. Изследване на текст по множество преписи; изграждане на генеалогически схеми на историята на текста7. Комплексно текстологическо проучване на историята на текста в състава на средновековните ръкописи; типология на състава на сборниците8. Допълнителни съвременни техники за текстологически анализ: електронна обработка на средновековни текстове; използване на електронни реперториуми, тезауруси, конкорданси, речници и др.9. Техника на издание на текстовете; типове издания и предаване на текста; типове коментар и индекси.
-
ЛИТЕРАТУРА1. Алексеев, А. А. Текстология славянской библии. Wien, 1999.2. Вопросы текстологии. Сборник статей. Москва, 1957, 1960, 1964, 1967.3. Лихачев, Д. С. Текстология на материале русской литературы Х–ХVIII веков. Ленинград, І изд. 1962.4. Федер, У. Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. София, 2005.5. Červenka, M. Textologie und Semiotik. – In: Texte und Varianten. Probleme ihrer Edition und Interpretation. Ed. Martens G. , Zeller H. Muenchen, 1971, 143–163.6. Danti, A. On the Significance of the Critical Text. – Polata knigopisnaja, 27, 1992.7. Error Analysis. Ed. Nickel, G. Stuttgarrd, 1978.8. Maas, P. Textual Criticism. Oxford, 1958.9. Ott, W. Computer application in Textual Criticism. – IN: Computer and Literary Studies. Edinburgh, 1973, 199–223.10. Reynolds, L. D., W. G. Wilson. Scribes and Scholars. A Guide to the Transmissision of Greek and Latin Literature. Oxford, 1991.11. Tekstologija srednjovekovnih južnoslovenskih književnosti. Beograd, 1981.12. Thomson, F. Prolegomena to a Critical Edition of the Old Bulgarian Translation. – Slavica Gandensia, N 13, 1986, 65–84.13. West, M. L. Textual Criticism and Editorial Technique Applicable to Greek and Latin Texts. Stuttgart, 1973.
-
-
ТЕМА8.2.6. БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ, СЪЗДАДЕНА ОТ ЖЕНИ (XIX – XX ВЕК)
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Нова и съвременна българска литература“
-
ЛЕКТОРдоц. д-р Людмила Малинова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILludmilamalinova@yahoo.com
-
ТЕЛЕФОН0884 749 697
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕСъбеседване
-
АНОТАЦИЯ
Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската литература като очертае основни представителки в българската поезия, създадена от жени, през XIX и XX в. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на социокултурните особености за съответния период и в контекста на българската литература. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.
-
ПРОГРАМА1. Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на българката в книжовността и поезията. Първи преводачки, дописнички. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева. Опити в поезията: Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева.2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.3. Българската литература след Освобождението: 80-те и 90-те години на XIX в. Жените и образованието. Първа девическа гимназия. Начало на женския периодичен печат. БЖС. Изяви на жените в художествената проза. Книжовна дейност на Екатерина Каравелова. Поетеси от края на XIX в. Първи стихосбирки от жени (1890 г.): Ирина Бачокирова, сестри Елисавета и Мария Ненови.4. Литературни салони и литературни кръгове. Лирически изяви на българката в началото на XX век. Роза Попова, Екатерина Ненчева, Дора Габе. Мара Белчева. Художествените текстове на Лора Каравелова.5. Стиловата разноликост в българската поезия през 20-те години на XX век. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на жените. Съюз на българските писателки. Ракурси в интерпретацията на „женския въпрос“. Активизиране на женския периодичен печат. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Белетристки, авторки на пътеписи, женски имена в детската литература. Първи по-обстойни критически изследвания за творческо6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна. Поетика.7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Яна Язова – белетристика и поезия. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други поетеси.9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева и др.11. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.12. Нови поетически търсения в женската лирика през 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др. Явлението Петя Дубарова.13. Някои женски гласове на 90-те години на XX век. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. Феминистката критика през периода. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него.14. Людмила Балабанова и хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.15. Практически указания за работа с архиви с оглед проучвателска, изследователска и популяризаторска дейност, свързана с жените творци.
-
-
ТЕМА8.2.7. ЧАВДАР МУТАФОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРД
-
SUBJECTCHAVDAR MUTAFOV AND BULGARIAN LITERARY AVANT-GARDE
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Нова и съвременна българска литература)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Нова и съвременна българска литература“
-
ЛЕКТОРДоц. д-р Александра Антонова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILalexandra.a.antonova@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0888 692 499
-
ХОРАРИУМ25 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕСъбеседване
-
АНОТАЦИЯ
Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919 – 1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.
-
ПРОГРАМАI. Български литературен авангард. Чавдар Мутафов – теоретик и критик1. За понятията модернизъм и авангард. Развитие и разнообразие на авангардните концепции и течения в Европа с акцент върху развитието на експресионизма в Германия (2 часа)2. Български литературен авангард. Специфика, представители, издания, манифестни текстове (2 часа)3. Българският експресионизъм. Концепции, представители (3 часа)4. Критическа рецепция на авангарда (1 час)II. Чавдар Мутафов като художествен теоретик и критик. Есета и изкуствоведски статии, статии за кино, театър, танц (3 часа)1. Чавдар Мутафов и условността на изобразяването в авангардните естетики – схващания за орнамент, декоративност, знак и образ (1 час)2. Чавдар Мутафов и естетиката на експресионизма (1 час)3. Чавдар Мутафов и естетиките на футуризма, кубизма, сюрреализма (1 час)4. Банално изкуство и експресионизъм в творческите търсения на Чавдар Мутафов (1 час)III. Белетристиката на Чавдар Мутафов1. Художествено пространство в „Марионетки“. Изразни особености и находки. Текстологичен анализ (2 часа)2. „Покерът на темпераментите“. Изразни особености и находки. Текстологичен анализ (2 часа)3. Как четем романа „Дилетант“. Възможности. Текстологичен анализ (3 часа)4. Явления и тенденции на развитие на образа в сборника „Технически разкази“. От декоративизъм и експресионизъм към неореализъм и предметизъм (3 часа)
-
-
ТЕМА8.2.8. ПАЛЕОГРАФИЯ И КОДИКОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ Х – ХVІІ ВЕК
-
SUBJECTPALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY OF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C.
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Стара българска литература“
-
ЛЕКТОРпроф. д-р Елисавета Мусакова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILemoussakova@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0897 809354
-
ХОРАРИУМ15 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕПрактически изпит: Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация.
-
АНОТАЦИЯ
Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит.
-
ПРОГРАМА1. Увод в кодикологията1.1. Кратък увод в кодикологията.1.2. Запознаване с основните елементи на книгата.1.3. Основни палеографски термини/понятия.1.4. Запознаване с паметници от фонда на Националната библиотека.2. Увод в палеографията2.1. Кратък увод в палеографията.2.2. Методи на датиране и атрибуция.2.3. Състояние на кирилската палеография по отношение на българските ръкописи.2.4. Развитие на писмото в старобългарските и ранните среднобългарски кирилски ръкописи (Х–ХІІ в.)3. Палеография ХІІІ-ХV в.3.1. Запознаване с ръкописи ХІІІ–ХV в. от колекцията на Националната библиотека.3.2. Упражняване на познанията по кодикология – структура на ръкописите.4. Палеография ХІІІ, ХІV и ХV в.4.1. Книжното (нормално) писмо през ХІІІ в.4.2. Начало на изграждане на канон на кирилското писмо в последната трета на ХІІІ в.4.3. Писмото през ХІV в. Понятието за школа – Търновска книжовна школа.4.4. Писмото през ХV в. Рилската книжовна школа. Владислав Граматик.5. Палеография ХV–ХVІІ в.5.1. Запознаване с ръкописи от ХV–ХVІІ в.5.2. Дискусия върху типовете устав и полуустав, упражняване на палеографски понятия и методи за датиране.6. Картина на писмото през ХVІ и ХVІІ в.6.1. Идентифицирани школи (или центрове): Софийска, Кратовска, Слепченска; водещи книжовници: дяк Владко; поп Йоан Кратовски и Лазар Кратовски; Висарион Дебърски и Пахомий Слепченски.6.2. Феноменът на Врачанското книжовно средище и Етрополската книжовна школа през ХVІІ в.; водещи книжовници - Йов Шишатовац, дяк Драгул, Петър Даскал; йеромонах Даниил, йеромонах Рафаил, Василий Софиянин и Стефан Етрополски.6.3. Случаят „Пимен Зографски” и колективния книжовен труд – светогорско или софийско явление?6.4. Карловско-аджарско-кукленският книжовен кръг; основни представители – грешния Димитър, йерей Аврам Димитриевич, Кръстю Граматик; даскал Недялко и даскал Филип.
-
ЛИТЕРАТУРАГранстрем, Е. Э. О связи кириллского устава с византийским унциалом. – Византийский временник, ІІІ, 1950, 218–229.Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.Иванова, Кл. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. С. (“Ариадна”), 2002.Карский, Е. Славянская кирилловская палеография. Ленинград, 1928.Коцева, Е. Александрийско попгерасимово писмо в български ръкописи от втората половина на ХІV в. – Старобългарска литература, 1, 1971, 369-401.Коцева, Е. Елементи на украсата в ръкописната книга. – Изкуство, 1976, № 9, 30–37.Коцева, Е. Към въпроса за палеографските особености на кирилските ръкописи от Х-XIII в. – В: Помощни исторически дисциплини. Т. 3. С., 1981, 68–91.Коцева, Е. Развитие на българското кирилско писмо през ХІV–ХV в. – В: Славянска палеография и дипломатика. 2. С., 1985, 23–47.Лавров, П. А. Палеографическое обозрение кирилловскаго письма. – В: Энциклопедия славянской филологии. Вып. 4.1. Петроград, 1914, 16-22.Лавров, П. А. Югославянская палеография. Курс, читанный в С.-Петербургском Археологическом Институте в 1903-1904 году. С.-Петербург, 1904.Мошин, В. Мысли о начале славянского письма и об архаичном периоде южнославянской письменности. – В: Кирилометодиевскиот (старословенскиот) период и кирилометодиевската традициjа во Македониjа. Скопje (САНУ), 1988, 85–97.Мусакова, Е. Българската ръкописна книга през ХІІІ век. – Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, 299–312 + Ил. 1–8.Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се опише днешната българска кодикология. – Проблеми на изкуството, 2005, № 1, 50–57.Палеография и кодикология: 300 лет после Монфокона. Москва, 2008.Славянска палеография и дипломатика. 1. С. [1980]. 2. С., 1985.Срезневский, И. Славяно-русская палеография. СПб., 1885.Турилов, А. А. Критерии определения славяно-молдавских рукописей ХV–ХVІІ вв. – В: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 139–168.Уханова, Е. Византийский унциал и славянский устав: проблемы источников и эволюции. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. Москва – С.-Петербург, 2007, 19–88.Щепкин, В. Русская палеография. Москва, 1967. Agati, M. L. Il libro manoscritto. Introduzione alla codicologia. Roma, 2003 (Studia Archeologica, 124).Brown, M. P. Illuminated Manuscripts. A Guide to Technical Terms. The British Library, London, 1994.Canart, P. Lezioni di paleografia e codicologia greca. Città del Vaticano, 1980. (http://www.pyle.unicas.it/Documentazione/Canart_Lezioni.pdf)Lomagistro, B. Classificazione delle scritture cirilliche: osservazioni preliminari. – In: Οπορα. Studi per il LXX compleanno di mgr Paul Canart, a cura di S. Lucà e L. Perria, Grottaferrata 1998, 303–325.Moussakova, E. Pimen of Zograph’s Manuscripts as an Example of Collaboration among Scribes. – In: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 169–199.Radoslavova, D. The scribal centre at the village of Adzhar in the 17th century. New data. – Scripta&e-Scripta, 2, 2004, 291–309.
-
-
ТЕМА8.2.9. ПРИНЦИПИ И ТЕХНИКИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРпроф. дн Александър Панов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILlapnisharan@hotmail.com
-
ТЕЛЕФОН0888 661 981
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕКурсова работа
-
АНОТАЦИЯ
(курсът може да се провежда само дистанционно)
Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.
-
ПРОГРАМА1. Задачи и цели на научното изследване2. Критерии за научност3. Видове научни текстове4. Основни жанрове на научния текст5. Видове източници на научното изследване и принципи за работа с тях6. Избор на тема7. Съдържателна структура на научния текст8. Съставяне план на научната разработка9. Съставяне на начална библиография и работа с източниците10. Принципи и стандарти за позоваване и цитиране11. Комуникативна структура на научната разработка12. Написване и оформяне на научния текст
-
ЛИТЕРАТУРА
-
-
ТЕМА8.2.10. ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРпроф. дн Александър Панов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILlapnisharan@hotmail.com
-
ТЕЛЕФОН0888 661 981
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
АНОТАЦИЯ
(курсът може да се провежда само дистанционно)
Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.
-
ПРОГРАМА1. Същност и задачи на общата антропология. Основни проблеми и понятия. Методи на изследване.2. Човек – общност – общество. Предисторическо, архаично, традиционно, модерно и постмодерно общество.3. Проблемът за другия. Основни ценностни опозиции на човешкия социум.4. Формиране образ на света и „практически усет”. Ролята на сливесността в тези процеси.5. Взаимодействия на човека и неговите общности със света – магическо, ритуално, естетическо.6. Изследването на човешката словесност като специфичен аспект от антропологията. Основни проблеми на връзката словесност – общност – човек.7. Форми на проява на човешката словесност – мит, фолклор, литература. Общи черти и специфични особености.8. Основни форми за социално битие на художествените произведения – устна и писмена словесност.9. „Подреждане” на света с помощта на словесността – големите разкази, универсални културни сюжети и пр.10. Основни етапи в развитието на човешката словесност – архаичен, традиционалистки и индивидуално-творчески. Разграничението словесност – литература.11. Проблемът за авторитетността на словото. Кой говори? Типични социални роли на носителя на словото. Проблемът за автора.12. Въздействени стратегии на словото. Типични начини за идентификация между възприемателя и текста. Проблемът за читателя.13. Принципи за организация на художествения дискурс. Проблемът за жанра. Комуникативен статус на жанра; специфичен образ на света, изграждан от отделните жанрове; въздействени стратегии на различните жанрове.14. Проблемът за синхронните и диахроннните отношения между жанровете на словесността. Жанрова система.15. Проблемът за оценностяването на словесните творби. Литературният канон – принципи за изграждане и видове.16. Основни параметри на художествената комуникация. Отношение между текста, дискурса и произведението.17. Проблемът за символичните езикови действия. Функции на пеенето, повествованието и разказването.18. Базови форми за изграждане на условен художествен свят – мит, легенда, приказка, загадка и др.19. Проблемът за взаимодействието на литературните произведения – интертекстуалност, диалогичност, памет.20. Проблемът за общественото възприемане на художествените произведения. Рецептивни форми. Теории за рецепцията.
-
ЛИТЕРАТУРААристотел, За поетическото изкуство, София, 1975 г.Аверинцев, С. С., Андреев, М. Л., Гаспаров, М. Л., Гринцер П. А., и Михайлов, А. В., „Категории поэтики в смене литературных эпох“, в: сб. Историческая поэтика. Литературные эпохи и типы художественого сознания, М., „Наследие“ 1994 г.М. М. Бахтин, Проблемы поэтики Достоевского. М. 1967 г.М. М. Бахтин, Творчество Франсуа Рабле и народная культура Средневековья и Ренессанса. М. 1965 г.М. М. Бахтин, Эстетика словесного творчества. М. 1986 г.М. М. Бахтин, Вопросы литературы е эстетики. М. 1975 г.А. Н. Веселовский, Историческая поэтика, Л. 1940 г.Живков, Т. Ив. Народ и песен. София, БАН, 1077 г.В. Я. Пропп, Морфология сказки, Л., 1928 г.Търнър, Виктор. Ритуалният процес. София, ЛИК, 1999 г.В. Я. Пропп, Исторические корни вольшебной сказки, Л., 1946 г.Richley H. Crapo, Cultural Anthropology: Understanding Ourselves and Others, Dushkin USA, 1990Wolfgang Iser, Der Akt des lesens, Muenchen, Fink, 1994Wolfgang Iser, Das Fiktive und das Imaginaere. Perspektiven literarisher Anthropologie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1993H. R. Jauss, Literaturgeshichte als Provokation der Literturwissenschaft, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1967H. R. Jauss, Alteritaet und Modernitaet der mittelalterlichen Literatur, Muenchen, Fink, 1984H. R. Jauss, Aesthetische Erfahrung und literarische Hermeneutik, Muenchen, Fink, 1972Andre Jolles, Die Einfachen Fomen, Muenchen, Frankfurt a. M., Niemayer, 1956Elisabeth Frenzel, Motive der Weltliteratur, Stuttgard, Kroener, 1999Elisabeth Frenzel, Stoffe der Weltliteratur, Stuttgard, Kroener, 1999Paul Ricoeur, „Die Schrift als Problem der Literaturkritik und der philosophischen Hermeneutik“ in: Jorg Zimmermann (Hrsg.) Sprache und Welterfahrung, Muenchen, Fink, 1978Reiner Warning, „Das inszenierte Diskurs. Bemmerkungen zur pragmatischen Relation der Fiktion“ in: Funktionen der Fiktiven (Poetik und Hermeneutik X) Hg. Dieter Henrich und Wolfgang Iser, Muenchen, Fink, 1983
-
-
ТЕМА8.2.11. КОНЦЕПТУАЛИЗИРАНЕ НА СИМВОЛИТЕ И МЕТАФОРИТЕ
-
SUBJECTCONCEPTUALIZING SYMBOLS AND METAPHORS FROM EVERYDAY LIFE (On Charles Peirce’s Philosophy)
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ЛЕКТОРПрофесор дн Иван Младенов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILmladenovivan13@outlook.com
-
ТЕЛЕФОН(+ 359 2) 979-29-90
-
АНОТАЦИЯ
Курсът се състои от 30 часа (15 лекции). Поради непознатостта на материала формата на преподаване ще е предимно лекционна, но от часовете ще се отделя около една трета за кратки тестове. Първите 10 лекции ще бъдат върху запознаване със семиотиката и кратка история на основни познавателни теории. Те ще бъдат сравнявани с прагматистката теория на Чарлс Пърс, чиито методи ще бъдат дискутирани основно.
Перспективата, в която ще бъдат изготвени лекциите не е нито изцяло философска, нито само литературна, нито доминирана от каквато и да е обособена област от човешкото познание. Всяка лекция притежава собствена база за развитие и може да се усвоява отделно, въпреки че за по-доброто разбиране на специалните термини е препоръчително да се изслушат първите, уводни лекции. Във всяка лекция е направен опит за непосредствено приложение на концепциите към съвременни философски феномени, като се освежи модерния начин на мислене с романтизма на старите учения.
Това е курс за природата на научните метафори и затова как да се достигне до заключеното в тях и останало неразвито познание. Използван е метод, разработен върху основата на идеята на Чарлс Пърс за същността на вселената като “изтощен разум”.
-
ПРОГРАМАУвод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху семиотиката и други познавателни теории. Какво е семиотика? Актуална ли е семиотиката днес? Предсократическа ера, стоическа школа, схоластицизъм, английско просвещение. (Участие на студентите с налични знания).Идеи в прогрес: Лок, Бъркли Хюм. Папагалът на Лок, Съществува ли мислене без думи? Окуражаване на студентите за участие в обсъждане на примерите.Продължение и упражнение върху наученото. Подготовка за навлизане в делото на Пърс, биографични данни, връзка с философската дейност. Първо запознаване с “фанероскопията” на Чарлс Пърс.Философски тенденции на семиотиката. Диадична срещу триадична традиция в познанието. Преглед на основни познавателни системи до Сосюр и Пърс. Първоначални разбирания за статични и динамични модели на познанието. Съществуват ли думи без светове?Възможности за преодоляване на съмнението във философията и в живота. Упадъкът на големите философски системи в края на 19 век и търсенето на нови методи за познание (анти-кантианство, анти-хегелианство, против немския класически идеализъм).Продължение на същите теми. Универсални концепции (категории) и различното им третиране във философията. Какво означава “решен философски проблем”?Интуиция и познание. Какво е “интуиция” във философията. Кога разчитаме повече на интуицията си?Към прагматизъм и концептуализиране. Каква е разликата между “метафоричен и “не-метафоричен” дискурс?В лекцията Категории, Идеята за Ground и ефектите на тишината, тема на дискусиите ще бъде идеята на Пърс за Ground, която има висок потенциал за осветляване на модерни явления като иконичност в изкуството, езика и музиката.В Живият и изтощеният разум и Айсбергът и кристалният разум се изявяват целите на курса в тяхната пълнота. Въвежда се и се прави опит за обяснение на Пърсовия термин “изтощен разум” (effete mind). Самият Пърс не го е изяснил и обяснил, а го е оставил заобиколен от тишина и закодирани предсказания. Това е ключова идея към неговия обективен идеализъм. Като обобщаваща илюстрация се използва потъването на Титаник и неговата художествена рПродължава се дискусията от предишните две лекции. Изяснява се по-пълно идеята за “изтощен разум” и се прави първи опит върху нея да се построи нова концепция, обясняваща характеристиката на мисленето.С лекцията “непредсказуемото минало” се обогатява темата за мисленето. Разглежда се идеята за физическото време и психологическите и семиотичните последици от въздействието му в музиката, паметта и пластовете на съзнанието. Въвежда се понятието на Пърс за “траенето” (синехизъм). Прави се връзка с идеята за “навик” в Пърсовата философия.Обобщават се различни аспекти на представянето като ключова теза на семиотиката. Тихият дискурс е лекция, в която се говори за качеството “иконичност” на мисленето и се упражнява прилагането на десеткласното деление на знаците към различни явления на изкуството и разбирането.Продължение и разширение на темите от предишната лекция с обогатяване на илюстративния материал. Използване на актуални примери от постструктуралистки, диалогични и неоисторични теории. Използване на илюстрации от компютърно създавани модели на мислене с търсене на съвременен език за тяхното обяснение. Сравняване на Сосюровата традиция с тази на Пърс.В многопластовата лекция “Неограничен семиозис и хетероглосия” се обобщават постигнатите резултати от курса. Прави се изводът за диалогичност и отвореност на съзнанието, описва се начинът, по който познанието нараства. Сравняват се подобни хипотези от други теории, като например Бахтиновия диалогизъм и теории за Аза. Пърсовата теория за познанието е всъщност, хипотеза за неограниченото нарастване на познанието в непрекъсната диалогичност с други съзнания, преинтерпретирано в практически неизтощим
-
ЛИТЕРАТУРАAlexander, Ronald G. 1997 The Self, Supervenience and Personal Identity, Ashgate, Publishing Limited, England.Baars, J. Bernard 1997. In the Theater of Consciousness, Oxford University Press, Inc. New York.Bakhtin, M. Michail 1987 Speech Genres & Other Late Essays, trans. by Vern W McGee, Caryl Emerson and Michael Holquist eds. University of Texas press, Austin.Davidson, Donald 1980 Essays on Actions and Events, Oxford: ClarendonDavidson, Donald 1984 Inquires into Truth and Interpretation, Oxford: ClarendonPeter Ludlow & Norah Martin (eds.) 1998 Externalism and Self-Knowledge, CSLI Publications, Stanford California.Kim, Jaegwon 1996 Philosophy of Mind, Westview Press.Peirce, Charles S. (1931-1966). Collected Papers of Charles Sanders Peirce, 8 vols., ed. by Charles Hartshorne, Paul Weiss and A. W. Burks. Cambridge, MA: Harvard University Press.
-
-
ТЕМА8.2.12. АМЕРИКАНСКИ ПРАГМАТИЗЪМ И СЕМИОТИКА
-
SUBJECTPRAGMATISM AND SEMIOTICS
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРПрофесор дн Иван Младенов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILmladenovivan13@outlook.com
-
ТЕЛЕФОН(+ 359 2) 979-29-90
-
ХОРАРИУМЛекции – 20 часа
-
АНОТАЦИЯ
Накратко, американският прагматизъм е семиотика или, по-точно казано, американският прагматизъм е построен върху семиотична основа. Неговият създател, мислителят и математикът, Чарлс Сандърс Пърс (1839-1914) е смятан за най-великият американски философ. Той излага своята теория около 1870 година, поставяйки и началото на семиотичната доктрина като “терминологична опаковка” на новата концепция. Централна теза за прагматизма е, че философията е изцяло социална дейност. Обобщено казано, прагматизмът е метод за определяне, адаптиране и нагодяване на значенията, концепциите, идеите и вярванията, твърденията и пропозициите, с една дума на всичко, което действа като знак. Прагматизмът е метод за отделяне на значения, който пронизва всеки мисловен акт, независимо откъде произтича – философско мислене, литература или изкуство. С други думи, това е самокоригираща се теория за значението, която дава възможност за по-добро ориентиране в света на идеите
-
ANNOTATION
One might be confident in saying that the worthiest contribution of American philosophy is the doctrine of Pragmatism. Therefore, the focus of this course will be on Pragmatism, and the ideas of its founder, Charles S. Peirce. The American polymath and prolific scientist, considered by many as the greatest American philosopher, Peirce invented pragmatism as a concept in 1870. He is also the founder of American semiotics, which is simply a terminological portmanteau wrap for its philosophy. The European tradition, which goes back to the work of Ferdinand de Saussure flourished in the 1960s, alongside the names of Roland Barhtes, Paul Ricoeur, Julia Kristeva. It is a more linguistically oriented branch, which originally bloomed under the banner of semiology. We will have a glimpse at this aspect as well as at some other historically well-formed schools with great achievements such as: M. M. Bakhtin and the Moscow-Tartu School with its famous notion of the “Semiosphere” and its recent exertions to widen its scope with natural sign-phenomena; Italian semiotics with Umberto Eco; some Scandinavian schools have featured too. Most of all, we will try to apply some avant-garde methods of modern semiotics for conceptualizing the world of ideas.
-
ПРОГРАМА1. Уводна лекция, проверка на разписанието на лекциите, планиране и общ преглед на темите.2. Исторически знания върху американска и световна философия. Общи идеи в познанието, предсократици и по-основни антични теории (2 лекции).3. Първоначално запознаване с общата семиотика, обсъждане на въпроса, дали комбинацията “семиотика” и “класическа философия” е непримиримо противоречива? Английски схоластицизъм, Р. Бейкън, Дънс Скот, Уйлям от Окам (2 лекции).4. Английско просвещение: Томас Хобс, Томас Рийд, Джон Лок, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм и първоначалните идеи за знака (2 лекции).5. Американска философия: Чарлс С. Пърс, неговите научни постижения, които са актуални и днес. 6. Философията на Пърс – от ранните му опити до зрелите му тези (2-3 лекции).7. Американският прагматизъм и развитието му от теоретична максима до доктрина за проверка на значенията.8. Американската версия на семиотиката като теория за търсене на истината.9. Значението, според прагматистката максима и като изкуство за създаване на концепции.
-
ЛИТЕРАТУРАCollected Papers of Charles Sanders Peirce. Vols. 1-6 edited by Charles Hartshorne and Paul Weiss. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1931-1935. Vols. 7-8 edited by Arthur Burks. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1958Brent, Josef, Charles Sanders Peirce. A Life, IU-Press, 1993The Essential Peirce, vol. 1 (1867-1893), eds. Nathan Houser & Christian Kloesel, IU-Press, 1992; vol.2 (1893-1913), ed. by the Peirce Edition Project, IU-Press, 1998.Bakhtin, M. M. (1987) Speech Genres & Other Late Essays, trans. By Vern W McGee, Caryl Emerson and Michael Holquist eds., University of Texas press, Austin.Deely, John, Basics of Semiotics, IU-Press, 1990Mladenov, Ivan (2006) Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, Routledge, London & New York, Taylor and Francis Group, 2006, 198pp. ISBN 0-415-36047-1Mounce, H.O. (1997) The Two Pragmatisms, From Peirce to Rorty, Routledge, London and New York.Putnam, Hilary, (1995) Pragmatism, Blackwell Publishers Inc.Russel, Bertrand (1978) The Problems of Philosophy, Oxford University Press, London, ISBN 0 19 888 018 9.Savan, David (1976). An Introduction to C. S. Peirce's Semiotics. Part I. Toronto Semiotic Circle; Toronto: Victoria UniversitySebeok, Thomas A. (1991). A sign is just a sign Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press.Wittgenstein, Ludwig (1958) Philosophical Investigations, 3rd edn, (tr. G.E.M. Anscombe) The Macmillan Company, New York.Wittgenstein, Ludwig (1961) Tractatus Logico-philosophicus, (tr. D. F. Pears & B.F. McGuiness) London, Routledge & Kegan PaulReaders and DictionariesAgainst Theory, Literary Studies and the New Pragmatism, ed. by W.J. Mitchell, The University of Chicago Press, 1982.Critical Dictionary of Postmodern Thought, ed. Stuart Sim, Routledge, New York, 1999Pragmatism, A Reader, ed. by Louis Menand, Vintage Books, 1997.A Dictionary of Philosophy, ed. A.R. Lacey, Routledge & Kegan Paul Lmt. first edition 1976.Vincent M. Colapietro, Glossary of Semiotics, Paragon House, New York, 1993Nathan Houser, Peirce on Semiotics, Semiotics Studies Series, Indiana University, 1992.
-
-
ТЕМА8.2.13. СЕМИОТИЧНАТА ИДЕЯ В ПОЗНАНИЕТО
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРПрофесор дн Иван Младенов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILmladenovivan13@outlook.com
-
ТЕЛЕФОН(+ 359 2) 979-29-90
-
АНОТАЦИЯ
Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Семиотичната идея за познанието е поставена наравно с категориите на Аристотел, опита на британските емпирицисти, търсенето на научен метод при рационалистите. Целта е студентите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, схващането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в семиотиката.
-
ПРОГРАМАПриложение 1. Тематичен план на курса и препоръчителна литература1. Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.2. Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.3. Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.4. Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.5. Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник на знание. “Парадоксите” на Зенон. Начало на диалектиката.6. Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?7. Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим е само метод за неговото освобождаване”.8. Аристотел – построяване на основите на човешкото познание. Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето. Причина и следствие.9. Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици, епикурейци. Борба за надмощие на логиката над простото наблюдение.10. Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”; смяна на парадигмата на знанието.11. Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.12. Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скотус и други. Знанието като нова интерпретация на стария аристотелизъм.13. Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за знание в математиката, космологията, природните науки.14. Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.15. Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на “модерното” знание.
-
ЛИТЕРАТУРАЛекция 2Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.Лекция 3Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).Лекция 4Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.Лекция 5Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.Лекция 6Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.Лекция 7Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.Лекция 8Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.Лекция 9Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.Лекция 10А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).Лекция 11Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.Лекция 12Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.Лекция 13Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.Лекция 14Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).Лекция 15Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
-
-
ТЕМА8.2.14. ИДЕИ ЗА ЗНАНИЯТА (ЕПИСТЕМОЛОГИЯ)
-
SUBJECTIDEAS OF KNOWLEDGE
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата)
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРПрофесор дн Иван Младенов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILmladenovivan13@outlook.com
-
ТЕЛЕФОН(+ 359 2) 979-29-90
-
АНОТАЦИЯ
Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и Ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Идеята е докторантите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, разбирането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в същата идея.
-
ПРОГРАМАУвод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник на знание.Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим е само метод за неговото освобождаване”.Аристотел – построяване на основите на човешкото познание. Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето.Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици, епикурейци.Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”; смяна на парадигмата на знанието.Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скот и други. Знанието като нова интерпретация на стария аристотелизъм.Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за знание в математиката, космологията, природните науки.Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на “модерното” знание.
-
ЛИТЕРАТУРАЛекция 2Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992.Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.Лекция 3Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).Лекция 4Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.Лекция 5Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.Лекция 6Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.Лекция 7Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.Лекция 8Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.Лекция 9Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.Лекция 10А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).Лекция 11Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.Лекция 12Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.Лекция 13Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.Лекция 14Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).Лекция 15Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
-
-
ТЕМА8.2.15. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ
-
SUBJECTWORK ON SCHOLARLY TEXT
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ„Нова и съвременна българска литература“
-
ЛЕКТОРдоц. д-р Пенка Ватова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILpenka.vatova@gmail.com
-
ТЕЛЕФОН0887866949
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
АНОТАЦИЯ
Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.
Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.
-
ПРОГРАМА1. Структура и стил на научния текст.2. Стилово и езиково оформяне на научния текст.3. Езикова норма – правопис и правоговор.4. Редактиране.5. Коригиране. Хартиена и електронна коректура.6. Цитиране и бележки.7. Съставяне на библиография – стандарти за описание.8. Съставяне на азбучни показалци.9. Създаване на анотация и резюме.10. Създаване на автореферат.11. Създаване на рецензия.12. Графично оформяне на научен текст с оглед предназначението му.
-
-
ТЕМА8.2.16. АНТИМОДЕРНОСТ В ИЗКУСТВОТО И В РЕФЛЕКСИЯТА ЗА ИЗКУСТВОТО ПРЕЗ ХІХ И ХХ ВЕК В ЕВРОПА
-
SUBJECTANTI-MODERNITY IN ART AND IN THE REFLEXION ON ART IN 19TH AND 20TH CENTURIES IN EUROPE
-
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ2.1. Филология (Теория на литературата), 3.1 Социология, антропология и науки за културата, 8.1. Теория на изкуствата
-
ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ"Теория на литературата"
-
ЛЕКТОРпроф. дфн Ангел Валентинов Ангелов
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
EMAILvalentangel@abv.bg
-
ТЕЛЕФОН0884 637 570
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
АНОТАЦИЯ
Курсът представя:
1. Антимодерни тенденции в изкуството в Европа през ХІХ и през първата половина на ХХ в.
2. Антимодерна рефлексия за изкуството в Европа между 1920-те и 1980-те.
Обсъждат се въз основа на конкретни художествени, исторически и естетически произведения кои ценности и поведения са антимодерни, съпоставят се класическите и модернистките направления в изкуството, също така антимодерността и модернизационните процеси в Европа. Търси се отговор на въпроса кои исторически ситуации са благоприятни за антимодерните нагласи. Обсъждат се също така антимодерни художествени произведения и концепции в България през ХХ в.
В зависимост от интересите на участниците в курса могат да се обсъждат предимно изображения или предимно текстове, литературни и критически. -
ANNOTATION
The course presents:
1. Anti-modern tendencies in the art in Europe in 19th and in the first half of 20th c.
2. Anti-modern conceptions of art in several countries in Europe between the 1920-ies and the 1980-ies.
On the example of concrete artistic, historical and aesthetic works, the anti-modern values and behaviours are discussed, the classical and the modernistic art trends are compared, and anti-modernity and the modernizing processes in Europe are juxtaposed. Outlined are the historical situations favourable for the anti-modern attitudes. Some anti-modern artistic and conceptual works in Bulgaria during the 20th c. are considered as well.
Depending on the participants’ interests, in the course could be discussed predominantly visual images or predominantly texts – literary and critical. -
ПРОГРАМА1. Модерност, антимодерност, контрамодерност, консервативна модерност, класическо изкуство: уточняване на понятията.2. Формиране на концепцията за класическо изкуство в средата на ХVІІІ в.3. Изобразяване на Ориента в литературата и в изкуството през ХІХ в. Екзотика и стереотипи.4. Класически и консервативни тенденции в литературата и в изкуството след Първата световна война.5. Антимодерните концепции на Вячеслав Иванов и на Николай Бердяев за изкуството6. Антимодерният класицизъм на Емил Щайгер7. Религиозната концепция за изкуството на Ханс Зедълмайр8. Класицизмът на Дьорд Лукач и на Михаил Лившиц. Антимодерност и социалистически реализъм9. Антимодерни критики срещу модерното изкуство през 1950-1970-те в Съветския съюз.10. Антимодерност в българското изкуство през 1930-1950-те.11. Концепциите на Ханс Георг Гадамер и на Ханс Роберт Яус за класическото. Антимодерни концепции за литературата и за изкуството в България 1940-1980-те.
-
ЛИТЕРАТУРАОсновна библиография1. Аврамов Димитър 1993: Парадокси на изкуствознанието и на литературознанието - В: Д. Аврамов, Диалог между две изкуства, София: Български писател, с. 416-382. Аврамов Димитър 1993: Етюди върху модернизма. София, 20103. Ангелов, А. В., Анти/Модерност: образи на екзотичното и на земния рай в Европа през ХІХ век, София, 20174. Ангелов, А. В., Иманентното тълкуване (Werkimmanente Interpretation) в немското литературознание – В: Sub specie aeternitatis. Сборник в памет на Жана Николова-Гълъбова. Съст: Емилия Денчева, Рая Кунчева, Богдан Мирчев, Благовест Златанов, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 42-595. Ангелов, А. В., Димитър Добрович (1816-1905): Анти/модерност, туризъм и образи в средата на ХІХ век, София, 20156. Винкелман, Йохан Йоахим, История на изкуството на древността, С., 1970; 20067. Гадамер, Ханс Георг, Истина и метод, София, 1997 Георгиева, Галина, Авангард и соцреализъм, София, 20128. Дакова, Бисера, Век и краевековие. Позитивизъм и декаданс в българската литература през ХІХ век; аспекти на ориентализма и на културната идентичност, София, 20079. Еленков, Иван, Родно и дясно, София, 199810. Жечев, Тончо, История и литература, 1979; 198211. Жечев, Тончо, Митът за Одисей, 198912. Жечев, Тончо, Род и родно място. Спомени. София, 198713. Лалова, Капка, Ориентът и операта, София, 201914. Лукач, Дьорд, Литературни портрети, София, 198815. Манчев, Боян 2003: Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм – В: Култура и критика. Част III: Краят на модерността? Съставители: Албена Вачева, Георги Чобанов. LiterNet, 2003. http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm16. Пенчев, Бойко 1998: Контра-модерният Ботев - В: Бойко Пенчев, Тъгите на краевековието, София: Литературен вестник, 1998 - http://www.slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_217.htm Пенчев, Бойко, Спорните наследства, 201717. Чернокожев, Николай 2012: България: стереотипи и езкозика. София: УИ "Св. Климент Охридски"18. Щайгер Eмил, Изкуството на тълкуването – Език и литература 1994 / 6, с. 14 – 29 Щайгер, Емил, Проблемът за обрата на стила - Литературна мисъл 1984/ 5, с. 109-1119. Яус, Роберт Ханс, Исторически опит и литературна херменевтика, С. 1998, УИ “Св. Климент Охридски”20. Атанасов, Александър, Сравнителна естетика. Основни въпроси на естетиката в трудовете на Георги Плеханов, Тодор Павлов, Георг Лукач и Моисей Каган. С.: Партиздат, 198821. Атанасов, Александър, За модерен реализъм против модернизма., София 197222. Атанасов, Александър, Красота и партийност : Актуални проблеми на общата и литературната естетика, София, 197023. Лидия Райнхард, Лифшиц, Михаил, Криза на безобразието: от кубизма към поп-арт, София, 196824. Лифшиц, Михаил, Карл Маркс и Фридрих Енгелс за изкуството, София, 1978Допълнителна библиография1. Стравински, Игор 1976: Хроника на моя живот. Превод Мария Узунова. София: Музика2. Паси, Исак, Немска класическа естетика Баумгартен, Винкелман, Лесинг, Кант, Хердер, Гьоте, Шилер, Ф. Шлегел, Шелинг, Хегел, Маркс, 1991
-
-
ТЕМА8.2.17. Животните в литературата и културата
-
ЛЕКТОРдоц. д-р Калина Захова
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература, БАН
-
ТЕЛЕФОН0886 13 90 91
-
ХОРАРИУМ30 лекционни часа
-
НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕкурсова работа
-
АНОТАЦИЯ
Курсът предлага критически поглед върху отношенията на хората към другите живи същества. Излагат се различни научни перспективи към изследванията на тези отношения и различни техни практически житейски проявления. Лекциите проследяват формите на културно конструиране на природата и животните в литературата и културата, както и социалните репрезентации на тези културни конструкции. Стъпвайки върху широк интердисциплинарен материал, курсът набляга на етични проблеми и възможности за избор и стимулира критическото мислене. Множество български и небългарски литературни примери предлагат различни отправни точки за размисъл върху отношенията на хората към другите живи същества.
-
ПРОГРАМА1) Що за животно е човекът?2) Видова дискриминация (speciesism).3) Направления, изследващи отношенията между хората и другите животни (изследвания на животните, антрозоология, екокритика, изследвания литература- околна среда и др.).4) Критически изследвания на животните.5) Интердисциплинарни подходи към животните в литературата и културата.6) Човекът сред природата: литературни примери.7) Природата сред хората: културни примери.8) Законна и незаконна доминация на човека върху природата.9) Именуване, групиране, овеществяване на животните нехора.10) „Анималистична“ проза и загрижена към природата литература.11) Емпатията и литературата.12) Гледни точки на героите в литературното произведение: хора и нехора.13) Културни заблуди и реални природни факти.14) Толстоизмът и неговите проявления в България.15) Подбор на храната – спектърът от месоядството до веганството: литературни примери.
-
ЛИТЕРАТУРАBuell, Lawrence. The Future of Environmental Criticism: Environmental Crisis and Literary Imagination. Malden, MA: Blackwell Publishing, 2005.Coetzee, John Maxwell. The Lives of Animals. Incl. Marjorie Garber, Peter Singer, Wendy Doniger, and Barbara Smuts. Edited and introduced by Amy Gutmann. Princeton, NJ: Princeton University Press, 1999.Cole, Matthew and Kate Stewart. Our Children and Other Animals: The Cultural Construction of Human–Animal Relations in Childhood. Farnham: Ashgate, 2014.Garrard, Greg. Ecocriticism. London and New York: Routledge, Taylor & Francis e-Library, 2004.Jenkins, Stephanie and Richard Twine. On the limits of food autonomy. Rethinking choice and privacy. – In: The Rise of Critical Animal Studies. From the margins to the centre. Ed. by Nik Taylor and Richard Twine. London and New York: Routledge, 2014, pp. 225 – 240.Keen, Suzanne. Empathy and the Novel. Oxford and New York: Oxford University Press, 2007.Kemmerer, Lisa A. Verbal Activism: “Anymal”. – Society & Animals, vol. 14, no. 1, 2006, pp. 9 – 14.The Oxford Handbook of Animal Ethics. Ed. by Tom L. Beauchamp and Raymond G. Frey. Oxford Handbooks Online, May 2012Singer, Peter. Introduction. – In: In Defense of Animals. The Second Wave. Ed. by P. Singer. Malden, MA: Blackwell Publishing, 2006, pp. 1 – 10.Бюъл, Лорънс. Природопосветеното въображение: Торо, природописът и формирането на американската култура. Прев. от англ. Ива Иванова и Искра Колева. – Език и литература, год. LXII, 2007, № 3 – 4, с. 55 – 66.Досев, Христо. Етика на храната, или Пионерите на вегетарианството. Съст. Христо Досев. С уводна статия от Лев Толстой. Бургас: Месечни издания на Възраждане, 1911.Примак, Ричард, Йордан Узунов и Бойко Георгиев. Консервационна биология. Учебник за висшите училища. София: Пенсофт, 2018.Толстой, Лев. Първо стъпало. – В: Съчинения. Том XIII. София: Книгоиздателство на Иван Г. Игнатов и синове, 1929.Торо, Хенри Дейвид. Уолдън или Живот в гората. Прев. от англ. Албена Бакрачева. Пловдив: Хермес, 2016.Фадел, Морис. Животното като литературна провокация. „Анималистиката“ на Емилиян Станев. София: Издателство на Нов български университет, 2010.
-