Обща информация

Институтът за литература е създаден през 1948 г. като звено на БАН. Основатели са академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Людмил Стоянов, Константин Петканов, Николай Лилиев, Петър Динеков. Досегашни негови директори:

• акад Николай Райнов (1948-1949)
• акад. Людмил Стоянов (1949-1957)
• акад. Георги Цанев (1958-1962)
• проф. Стойко Божков (1962-1973)
• чл.-кор. Тончо Жечев (1974-1982)
• акад. Ефрем Каранфилов (1982-1988)
• проф. Боян Ничев (1988-1991)
• ст. н. с. Стефан Кожухаров (1992-1999)
• ст. н. с. д-р Рая Кунчева (1999 - досега)

Институтът за литература при БАН изследва българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект.

Приоритетните области на изследване в Института са: стара българска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание, руска литература, архивна, библиографска и извороведска дейност.

Периодични издания на Института за литература са списание "Литературна мисъл", основано през 1957 г., поредицата "Старобългарска литература", която излиза от 1971 г., и годишникът "Scripta & e-Scripta", чийто първи брой се появи през 2003 г.

В Института за литература са подготвяни академични издания на най-големите български писатели и се разработват монографични изследвания върху тяхното творчество.

Създадена е единствената по рода си в световната палеославистика Кирило-Методиевска енциклопедия в четири тома. Подготвена е за печат и Енциклопедия на Българското възраждане. Друго значително издание е многотомната Периодика и литература. В нея е представена българската култура и литература чрез периодичния печат. Необходими за всеки българист са съставените в Института тритомен Речник на българската литература и Речник по нова българска литература, които са ценни справочни издания и имат широко приложение при запознаването с българската литература. Съществена част от дейността на Института е представена в множество сборници с научни изследвания върху най-съществените аспекти на българската литература. Издадени са около 40 анкети с писатели, поети и литературни критици от различни поколения. Сред многотомните трудове на Института е "История на преводната рецепция на европейски литератури в България". Подготвя се "Енциклопедичен речник на новата българска литература" в 3 тома, както и еднотомен речник на българските писатели от Възраждането до днес.

Изследователската дейност в Института за литература се характеризира с прилагане на съвременни подходи, разработвани в световната хуманитаристика. Работи се върху създаването на бази данни в областта на литературната история, архивистиката, сравнителното литературознание. Създадена e компютърна инфраструктура Repertorium workstation за описание на средновековни славянски ръкописи: http://clover.slavic.pitt.edu/~repertorium/. Изграден е електронен портал за средновековната писмена култура на Балканите: http://slovo-aso.cl.bas.bg.

Научните проекти, които се разработват, са от първостепенна важност за изучаване и запазване на българското културно наследство, за съхраняване на духовните ценности и традиции и за проектирането им в европейски и световен културен контекст.

Институтът за литература разработва съвместни научни проекти с институти от Великобритания (Британската библиотека в Лондон, Институт по хуманитаристика към Университета в Кийл), Австрия (Институт за славистика към Университета във Виена), Полша (Институт за литературни изследвания, Институт по славянознание към Полската АН), Румъния (Институт за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" към Румънската АН), Русия (Институт по славянознание, Институт "Пушкински дом"), Словакия (Институт за световна литература към Словашката АН), Унгария (Институт по литературознание към Унгарската АН), Чешката република (Славистичен институт към Чешката академия на науките, Прага), Швеция (Департаменти по славистика в Университетите в Гьотеборги Упсала), Сърбия (Институт за литература и изкуствознание , Белград), Словения (Център за научни изследвания към Словенската академия на науките и изкуствата), Македония (Институт за македонска литература в Скопие), Грузия (Институт за грузинска литература "Шота Руставели" в Тблиси). Институтът за литература е член на Международния консорциум за изработване на стандарти за предаване на текстове в електронна форма и за тяхното разпространение (Text Encoding Initiative) (от 2003).

Библиотеката на Института за литература разполага с фонд над 114 000 заглавия - книги, поредици и периодични издания в областта на литературознанието, езикознанието, философията, фолклора, културата, науката, просветата, обществените науки (социология, изкуствознание, политика, военно дело, история, биографии), а така също художествена и детска литература. Целият библиотечен фонд може да се ползва всеки ден в читалнята на Библиотеката

Щатният състав на Института за литература включва 78 души, от които: проф. и ст. н. с. I ст. - 6, ст. н. с. II ст. - 24, доктори на науките - 8, научни сътрудници - 25, доктори - 46, литературни сътрудници - 23.

Адресът на Института е:
1113 София
бул. "Шипченски проход" 52
бл. 17, ет. 7 и 8
тел.: 979 29 90
факс: 971-70-56

IBAN: BG82UNCR96603119903518
BIC: UNCRBGSF
UniCredit Bulbank, клон Слатина

данъчен № 122 608 627-3; БУЛСТАТ П-000665509

© Институт за литература на БАН
Последна промяна 20 януари 2010