Тържествено честване на 70-годишнината на Института за литература при БАН

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 130





Александра Антонова

На 10 май в салона на Националния археологически институт с музей се състоя тържественото честване на 70-годишнината от основаването на Института за литература при БАН под наслов „Литературознанието: диалогичност и предизвикателства“. Доц. Ана Стойкова припомни, че този днес високоуважаван академичен център, който консолидира цялата българска литературоведска общност, е създаден от неколцина видни интелектуалци – Николай Райнов, Елин Пелин, Константин Петканов, Людмил Стоянов, Петър Динеков – и вече десетилетия наред се развива в дух на приемственост и традиции, на диалог и иновативност, обединявайки усилията и таланта на поколения изследователи и творци. Доц. Стойкова даде думата на директора на Института, доц. Елка Трайкова, която представи в доклада си панорамен поглед върху историята и перспективите на Института, като посочи, че мисия на Института е да изследва и твори наука, да запазва и развива националната памет и идентичност, да проблематизира и търси диалог. През всички години той се стреми да създава и следва предизвикателствата в литературноизследователското поле, да чертае нови хоризонти чрез нов тип хуманитарно мислене, да прави достъпни своите изследвания за широки културни и образователни среди.

В годините и под ръководството на именити директори, сред които акад. Георги Цанев, акад. Ефрем Каранфилов, чл.-кор. Тончо Жечев, проф. Боян Ничев и др., Институтът се изгражда като авторитетен център за извършване на фундаментални проучвания върху неизвестни или малко известни средновековни ръкописи, творби и художествени явления от периода на Българското възраждане, на новата и съвременната българска литература, изследва проблемни полета в областта на компаративистиката и литературната теория, на библиографията и изворознанието, превръща се в търсен партньор в разработването на научни проекти, в независим експертен и висококвалифициран образователен център. Доц. Трайкова припомни, че Институтът е притежател на ценни писателски архиви (сред които тези на Михалаки Георгиев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Весела Василева и др.), на личните библиотеки на Асен Разцветников и Николай Лилиев, съхранили уникални оригинални първи издания с автентични автографи на интелектуалци и творци; разполага с обемен библиотечен фонд с над 119 000 единици, както и с внушителен снимков архив. Особено важна в живота на Института е издателската дейност, посочи тя, реализирала „с нестихваща Гутенбергова страст“ чрез активната и високопрофесионална дейност на Издателския център „Боян Пенев“ близо 90 заглавия, сред които поредици от енциклопедични справочници и речници, научни сборници и монографии, академични събрани съчинения на писатели, поети, литературни критици и историци, десетки литературни анкети, както и престижните периодични издания „Литературна мисъл“, „Старобългарска литература“, Scripta & e-Scripta. Институтът си партнира успешно както с български научни и учебни организации, библиотеки и архивни фондове, така и с редица чуждестранни научни и културни институции, сред които Британската библиотека в Лондон, Полската академия на науките, Румънската академия на науките, Университета във Виена, Руската академия на науките, Чешката академия на науките, Азербайджанската академия на науките, Киевския университет, Университетите в Стокхолм, Упсала и Гьотеборг и др. Сред партньорите на Института са и министерства, общини, училища и музеи. Доц. Трайкова обобщи историята на Института в още няколко важни числа – 104 реализирани проекта, от които 37 международни, 176 научни сборника, повече от 250 научни конференции, десетки изложби, които пътуват из Европа. Особено приносна част от работата на Института е дигитализирането и електронното публикуване на обемни корпуси от стотици хиляди страници ръкописи, архивни документи и периодични издания, описани със съответните метаданни, свободно достъпни в Интернет за изследователи, студенти, ученици, ценители. Амбиция на Института е и да продължи да привлича млади учени, които да внесат в работата младия си дух, да печелят награди, да работят не наукометрично, а творчески, заключи тя.

За своя 70-годишен юбилей Институтът за литература получи редица поздравителни адреси – от Президента на Република България г-н Румен Радев, поднесен от г-жа Ирина Гъркова, съветник по духовност и култура, заедно с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ за принос към българската култура и духовност, от акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, който нарече Института национален лидер в реализирането на енциклопедични литературноисторически поредици и дигитални проекти, от г-н Йорг Шенг, културно аташе на Република Германия, от г-н Микола Балтаджи, посланик на Република Украйна, от директора на Полския културен институт, д-р Ярослав Годун, от проф. Елена Узеньова, заместник-директор на Института по славистика към Руската академия на науките, от проф. Йоанна Спасова, научен секретар на направление Културно-историческо наследство към БАН, от проф. Албена Георгиева, заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, от доц. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към БАН, от проф. Александър Костов, директор на Института за балканистика с център по тракология към БАН, от проф. Лучия Антонова, заместник-директор на Института за български език към БАН, от доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН, от доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, от доц. Попнеделев, заместник-декан на Историческия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, от проф. Любка Липчева-Пранжева, която поздрави Института от името на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“, проф. Козлуджов, от проф. Сава Сивриев – от името на проф. Георги Колев, ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски“, от доц. дфн Пламен Дойнов, ръководител на Департамент Нова българистика към Нов български университет, от Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, от Николай Кънчев, завеждащ издателство „АзБуки“ към Министерство на образованието и науката, от д-р Даниела Асенова от Университета в Упсала. Бяха прочетени още поздравителни адреси от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. А. Герджиков, от ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“, доц. Б. Юруков, от председателя на Македонския научен институт в София, доц. А. Гребенаров. Историята и продукцията на Института за литература през изтеклите седем десетилетия бе представена и във филмов разказ.

Честването на юбилея включи и двудневна международна научна конференция, чиято проблематика бе организирана в различни тематично-проблемни полета с оглед насоките на работа в Института: „Извори и интерпретации“, „Литературна история и херменевтика“, „Литературната история – модерност и (анти)канон“, „Теорията на литературата като мултидисциплинарно поле“, „Междукултурни диалози“ и др. Конференцията се проведе на 10 и 11 май в Столичната библиотека и в нея взеха участие над 70 учени от водещи научни и образователни организации у нас, както и от университетите в Хайделберг, Киев, Лодз, Атина, Гент, Скопие, Упсала, Лвов.

Акцент в работата на медиевистичната секция на конференцията бе дигитализирането на средновековни текстове и описването им чрез въвеждане на метаданни, реализирането на електронната форма като интегрираща хора и институции. Анализирани бяха латинските кирило-методиевски извори и западноевропейският култ към светите братя. Интерпретативният характер на словото бе осмислен в изследването на подхода в преработката на византийски жития от патриарх Евтимий, както и в текстологични наблюдения върху Слово за Антихриста от Иполит Римски. Предложени бяха нови разработки върху сводните триодни панигирици, хомилетичното творчество на Климент Охридски, славянските преписи на Паноплия Догматика от Евтимий Зигавин, лингво-текстологичния анализ на новгородските чети-минеи с оглед на произхода на превода им. Бяха очертани и важните проблеми и предизвикателства пред полската старобългаристика и палеославистика.

Секция Теория на литературата дискутира проблемите пред литературнотеоретическия дискурс на XXI в., пътищата на литературнотеоретичното мислене след деконструкцията, влиянието на антропологията и основополагащата роля на семиотиката. Обсъдени бяха наболели въпроси, свързани с условията и ограниченията, които съвременната обществено-политическа обстановка в световен мащаб налага на фундаменталните и собствено теоретичните изследвания. Основен акцент бе и опитът на чуждестранната българистика, анализът на особеностите в живота на българските литературни текстове в чуждоезикова среда.

Секция Литература на Българското възраждане обхвана в работата си анализи на българската възрожденска култура през представите за богатство и бедност в нестабилната граница между фикционални и нефикционални текстове, на ролята на религиозната книжнина за утвърждаване на българската идентичност през първата половина на XIX в., на разказването у Йоаким Кърчовски и на една модерна форма на връщане към възрожденския наратив – историческите възстановки. Обсъдени бяха различните възможни прочити на Българското възраждане: литературноисторически (през фактологията), литературнопсихологически (през индивидуалния психопрофил на писателя), през триединството на литературната личност, литературната творба и литературната еволюция. Възможностите на микроисторията върнаха за живот приносното дело на Борис Йоцов, културен деец, политик и изследовател с широко проблемно поле – от Паисий до Пенчо Славейков, автор на повече от сто труда върху Българското възраждане. Важен документален акцент в работата на секцията бяха и двата неизвестни досега историографски текста на Найден Геров. Културата на Възраждането бе полемизирана и в своето по-сетнешно битие – чрез цикъла „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“, определени като двете произведения на Вазов, с които той заедно със Захари Стоянов изгражда националноидеологическия модел през 80-те години на XIX в., преобразува най-новата национална история във вторична национална митология, става автор на една цялостна философия на българската история. В секцията по сравнително литературознание бяха обсъдени предизвикателствата и постиженията пред българската литературна компаративистика, продуктивността на интертконтекстуалните прочити, особеностите на балканските литератури и взаимодействията между тях, основанията и утопичността на славянската литературна взаимност, отношенията на българската култура с католицизма и откриването на българската литература от шведските студенти. Сред основните акценти на работата в тази секция бе проблематизирането на художествеността като генерирана от интеркултурни пресичания и от травмата на изгнаничеството – съдбата на руските емигранти в България през 20-те и 30-те години, съществуващи между старата и новата си родина.

Докладите в областта на новата и съвременната българска литература включиха множество проблемни полета от следосвобожденската през авангардната и социалистическата до съвременната българска художествена словесност, реставрираха редица творчески и житейски контексти не само из българската, но и от съвременната полска и украинска литература. Изведени бяха и множество дебати – върху възхода на Модерна от видоизменящата се представа за света, моделираща ценностния канон, върху понятието авангард и в частност върху българския литературен авангард, върху преработването на изминалото в национална/лична памет и идентичност, върху литературното битие на историографския разказ, вибриращ между личната, семейната и етносната памет, селектиращ и създаващ спомени в съсъда на постпаметта. Предизвикателни за литературнофилософското мислене бяха анализите на психомеханизмите в пренаписването/създаването на историята чрез времевата дистанция, която генерира носталгия, т.е. утопия. Можем ли да мислим следователно историческия разказ като реакция не само на травмата на случилото се, но и на изтичащото време, травма, произведена от и произвеждаща носталгията и оттук – утопията? И можем ли да допуснем жанровата игра, претопяването на политическото в авантюрно, а защо не и във фантастическо, като колективно отреагиране на травмата? От реакция на времето към реакция на настоящето, към страха от вещта като страх от смъртта и от нейния абсурд – към тези размисли насочиха изследванията върху стиховете на Атанас Далчев и диаболистите, за да интерпретират творческите потенции на страха и полагането на предмета в езика като акт на съживяване. Най-голямото вълнение на човека – Бог, бе пресъздадено през непубликувания боготърсачески роман на Константин Петканов „Петър“, стилизиран в евангелско слово, както и в дълбинните страхове на Георги-Райчевия „Грях“, предизвикани от една характерна цивилизационна колизия от началото на миналото столетие – сложната среща „град – село“, която се развива не само в трагични, но и в комични развръзки (в хумореските на Михалаки Георгиев, положили микроканона на смеховата художествена словесност в българската проза). Ценни литературноисторически изследвания бяха посветени на ролята на пишещата жена на самия ръб на краевековието с фокус върху предизвикателната Ана Карима и някои и до днес непроучени поетеси с модерни схващания за позицията на жената в семейството и обществото. Акцент в работата на секцията бе анализът на травмата в преживяването на майчинството според текстовете на съвременни български авторки като Теодора Димова, Мария Станкова, Женя Димова и др., както и трансформирането на женския образ от символистичната в социалистическата ни поезия. Юбилеят на Института бе повод да бъде припомнен и пълният с препятствия и изпитания живот на един от най-видните учени в историята му – акад. Михаил Арнаудов. Работата на секцията приключи с дебат върху ключовото за литературознанието отношение текст – автор, художествено – биографично битие на автора и текста, върху противопоставянето на удоволственото и документалното четене на един писател или доколко проблемните точки в биографията са в състояние да въздействат върху възприемането на текстовете. Сърцевина на литературната история, този разговор бе провокиран от представянето на възможностите на микроисторията, която, проучвайки лични сюжети, анализирайки отделни съдби, факти, документи, създава и видоизменя макроисторията, взаимнообвързвайки канона и антиканона.

Линкове с отразяване на тържественото честване на 70-годишния юбилей на Института за литература:

Интервю с доц. Елка Трайкова във в. „АзБуки“,
бр. 19, 10-16.V. 2018, с.19
Репортаж за честването на Национална телевизия България 24:
http://bulgaria24.tv/институтът-за-литература-при-бан-чест
https://www.youtube.com/watch?v=ONuFslU4qx4
Интервю с проф. Анисава Милтенова в „Ранни вести“, ТВ Скат,:
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10214735011080964&id=1595105597
Интервю на доц. Елка Трайкова с Георги Коритаров в „Свободна зона“, ТВ Европа:
https://www.tvevropa.com/2018/05/svobodna-zona-s-georgi-koritarov-14-05-2018-chast-1
https://www.tvevropa.com/2018/05/svobodna-zona-s-georgi-koritarov-14-05-2018-chast-2/
Интервю на Нина Александрова с доц. Елка Трайкова по Дарик радио:
http://darikradio.bg/instituta-po-literatura-pri-ban-praznuva-70-godini.html#parent=search

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.