Няколко Думи За Змей Горянин

Кирил Захаринов. Posted in Няколко Думи За Змей Горянин | . Посещения: 3431

zmei gorianin 2На последния етаж в кооперация на бул. „Евлоги Георгиев”, сега „България”, живееше със съпругата си Соня писателят Змей Горянин (Светозар Димитров). За пръв път влязох в този дом в началото на 50-те години, заведен от племенницата му – студентската ми приятелка, а след това и съпруга (под негово кумуване). Често отивахме „само за пет минути”, а оставахме с часове и докъсно през нощта. Изключителното обаяние и ерудиция на нашия „свако Зарко” ни омайваше, а разговорите – винаги на интересни теми, оставяха трайна следа...
А този дом във физическите си измерения бе наистина малък – тясна кухня, още по-тясно антре и ... „КАБСПАЛГОСТ” – както казваше Змей Горянин. А това неблагозвучно съчетание от срички означаваше, че единствената му стая от 15-ина кв. м бе и кабинет, и спалня, и приемна за гости. До двукрилия прозорец бе (и сега е) бюрото му. Зад него – библиотечен шкаф, по чиито лавици са наредени книги, ръкописи и... шишенца с прахове за укротяване на язвата му, която го мъчеше ежедневно. На бюрото наред с обичайните настолни лампа, малка пишеща машина и папка с подредени в нея листа стояха и дузина длета и ножове от различен калибър. Докато говореше, ръцете му бяха непрестанно в движение: най-често майстореше миниатюри на манастири, църкви, параклиси, кръстове. Малкото му цигаре слизаше от устата му само когато говореше нещо сериозно и съсредоточено или пък бе дошло време за поредната доза сода бикарбонат. И за да бъде по-пълна картината, трябва да добавя, че в този дом винаги е присъствал и трети жител – вечният любим на писателя, котарак, който час по час търсеше ласките на стопанина си. Неслучайно е и герой във веселите стихове за деца „Лудориите на котарака Панчо”.
В този дом много години наред, на практика от 1934-1935, та до смъртта му през лятото на 1958 г., често са гостували известни личности, сред които Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Никола Обрешков, Добри Немиров, художниците Кирил Буюклийски, Васил Стоилов, Данаил Дечев, критикът Асен Балкански, композиторът проф. Георги Златев-Черкин и много други.
Не е тайна, че за кратко време през 1942 г. Змей Горянин е работил в цензурата. И през 1945 г. е осъден на една година затвор за тази му дейност. Лежи в Централния затвор 9 месеца. „Милиционерите бяха добри хора – казваше той. – Отнасяха се човешки и пазеха достойнството ни. Всеки понеделник и четвъртък ни носеха пакетите с храна, предадени от жена ми. Нерядко получавах и прочутата вкусна баница, омесена от Стефанка (съпругата на Елин Пелин).” „Със Стефанка сме ходили неведнъж и дваж на свиждане – си припомня съпругата на Змей Горянин. – Дори веднъж се случи нещо много смешно: големият букет цветя, който тя бе набрала за Змея от градината им пред къщи, го раздели на два и половината го даде на милиционера, който дойде да вземе пакетите с храна”. А на въпроса ми дали Елин Пелин е посещавал Змея в затвора, тя отвърна, че още след произнасяне на присъдата той й казал: „Соня, предай на моя мил приятел, че страдам за него, но не мога да ходя там. Презирам тези места, където хората се затварят зад решетки като животни! Пък там сега има доста и други колеги, мои приятели, които не бих могъл да пренебрегна...” Още един щрих. Години наред Змей Горянин е прекарвал всяко лято в старопланинския манастир „Седемте престола”, където е написал и едни от най-хубавите си работи. А там, на масата под „кривата слива” в двора на манастира са идвали при доктора, както са го наричали хората от околните села. Те получавали често от него ефектна помощ за болежките си, тъй като писателят е имал добри познания в тази област. Най-нужните лекарствени средства той е носел от столицата и ги е раздал на нуждаещите се селяни. Естествено – безплатно.
И още нещо. В годините след излизането си от затвора той се препитаваше с хонорари за публикации под различни имена. На няколко пъти Христо Радевски, Георги Караславов и Младен Исаев – негови дългогодишни и добри приятели, са му предлагали да го възстановят в СБП срещу една „малка” декларация, че е бил добронамерен при работата си в цензурата. Той категорично отказваше с думите: „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт?”
А по повод 100-годишнината на Априлското въстание през 1976 г. Змей Горянин бе предложен за посмъртна реабилитация като един от българските писатели, пресъздал в историческите си романи борбата на народа ни срещу петвековното иго. Но не би! Някъде по стълбата на бюрократичната йерархия някой бе казал „Не!”.
Змей Горянин е написал повече от 50 книги – трилогията „Дунавът тече”, романите „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”, „Ний умряхме – да живей народа”, „Силата на робите” и др., повести и разкази – значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. За жалост книгите, издадени през 30-те и началото на 40-те години, отдавна са в забвение, а неиздадените вече цели 50 години чакат срещата си с читателите. Сред последните бе и „Спомен за моя приятел Елин Пелин”.


Кирил Захаринов

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.